Избягах!!!Не можех повече да живея срещу природата си. Всяка жива частица в мене крещеше „Бягай и не се обръщай“. Всичко свърши, сякаш е края на една ера и не спирам да се питам не направих ли най- голямата грешка в живота си...!? Но това вече не е важно. Поех по своя път. Сама. Трудно ли ще е? ДА! Ще ми липсваш ли? ДА! Знам , че мога ,или по-скоро, трябва да се справя сама. И все пак няма ли да се сгромолясам с трясък? За толкова много време ти беше движещата ми сила. Мразя се за това в което ме превърна.Tвое бледо копие, обучено да живее и мисли за теб. Не спирам да се питам: Коя съм? Къде съм?Все въпроси на които нямам отговори, но като се замисля не съм готова и да ги науча. Живея ден за ден, с надеждата че утре всичко ще е по-лесно без Теб.