Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04.2011 16:11 - Реалността!!!
Автор: toshevska Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1411 Коментари: 2 Гласове:
3



    Прибирам се аз вчера от работа. Уморена. Раздразнителна. В главата си чувам само звука на токчетата си по улицата. Още един скапан ден.“Работно време“ какво беше това? Вече съм забравила какво е да си тръгвам на време от офиса.

    Та стигам си в нас с една единствена блажена мисъл“да се събуя и да легна“ Влизам в стаята на „0 кръв“, както казват геймарите от моето поколение и виждам сестра ми. Седнала на кревата със сълзи на очите. „Ще го убия който и да е!“само това си помислих и „превъртяла играта“ се приближавам до нея. Чак тогава тя ме видя.

      - Сис, сядай да ти разказвам.

    Хвърлям якето на стола и сядам до нея прехвърляйки няколко ужасни сценария в главата си. Настанявам се срещу нея и зачаквам.

        - Сис, днес бях на кафе -изрежда имена на приятелки, кои познавам лично, кои само съм чувала - бях гушнала Вики – детенцето на едно от момичетата – и ми казва, че нейничкия ги е на пуснал.

  Поглежда ме право в очите.

      - Сис, тя е набор 91 а той 86 и си имат дете на 6 месеца. Даже сключиха брак. А на нея я прецакаха със майчинските – реди изречение след изречение – Тоя тъпак една вечер и се обажда и и казал“ Напускам те. Приготви ми нещата след малко идвам да си ги взема. “

 

Гледам я тъпо и не знам как да реагирам.
 
        - И - едвам смотлявам....

       - Ми прибрал се, хвърлил и последните си пари – сумата от8 лева и 40 стотинки и си тръгнал.

Седях онемяла.

     - Сис, много ми стана кофти .Като държах
Вики
и я гледах, колко е малка , невинна и беззащитна. Стана ми мъчно и се разплаках.

 

Прегърнах я с надежда да измисля нещо смислено. Та нали съм „кака“.Тя ме погледана и ме попита:

       - Ами ако това и на мене ми се случи?
    - Ще го убия и заровя накъде- казах през зъби.

Стиснах я още по-силно. Как може такива глупости да минават през главицата на малката ми сестра. Живота е пред нея , а тя вече си е изплака очите за нещо, което не се е случило.

  Мислите в главата ми започнаха да се прескачат една по една, коя от коя по-лоши. Мъже!Та какво е това? Мъж ми бил! Голямата работа. Много е лесно да направиш дете. Как да го отгледаш се пита в задачата. Да си баща не означава да си донор на сперма. Само за секунда и бях вече бясна. Живеели сме били в мъжки свят. Дръжки! Едно момиче на 20 години вече е разбрало че трябва сама да се оправя в живота, с дете до себе си. А нейничкия „мъж“е свободен от задължения, само защото така е решил. Вече не му се играе на татко и си тръгва...

Останахме така със сестрата. Гушнати. Аз едвам се сдържах сълзите си. Стискайки я силно умът ми крещеше „Никой няма да те нарани докато аз съм ЖИВА!“



 




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gotzageraskov - Мъж ли?
27.04.2011 16:29
Мъж е този, който се чувсва отговорен за всички, които е поставил под своя зависимост.
цитирай
2. benra - присъедниявам се
28.04.2011 14:48
към предходния коментар и допълвам - загубата на гореописания мъж е по-скоро печалба, много по-голяма от 8 лева и стотинки
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toshevska
Категория: Лични дневници
Прочетен: 34149
Постинги: 8
Коментари: 23
Гласове: 45
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031